||

Атмосфера

Атмосфера

Структура на земната атмосфера

Атмосферата е въздушната обвивка на Земята. Съставът на атмосферата е практически постоянен до височина 100 km и представлява физическа смес от следните газове (в проценти от обема): 78.09% азот, 20.95% кислород, 0.93% аргон, 0.03% въглероден двуокис и под 0.01% други газове (неон, криптон, хелий, водород, ксенон, озон и радон).

В атмосферния въздух има в променливо количество водни пари и различни примеси (прах, малки капки вода кристали от лед, морски соли и продукти на горене).

Съставът на атмосферата се е формирал с развитието на Земята и еволюцията на растителния и животински свят и не се разглежда като нещо статично в рамките на тази еволюция. Издишваните газове, вулканичната активност, химичните реакции и фотосинтезата, газообразните продукти на радиоактивните процеси, построените от човека заводи и транспортната система, загубите на газ, отлитащ в Космоса – всички тези процеси се наслагват и са се наслагвали в миналото, за да оформят и поддържат в относително равновесие сега тънкия атмосферен слой на Земята.

Структурата на атмосферата се изменя по височина. Различните зони се наричат сфери, а горните им граници – паузи. Един от главните признаци, по които се извършва деленето е съставът на атмосферата. По този признак до 100 km се разполага зона, наричана хомосфера. В тази зона химичните компоненти са добре размесени и съставът е постоянен. В долната част на тази зона основно се извършват полетите на авиацията. В хомосферата по други признаци (главно изменението на температурата) условно са въведени няколко слоя. По решение на Международния геофизически и географически съюз в 1951 г. е прието атмосферата условно да се дели на следните основни и преходни слоеве.

. . .

Вижте цялата Тема 1 – Атмосфера


Литература по темата

  1. Авиационный справочник для летчика и штурмана, Военное издательство, Москва 1964 г., под редакцией генерал – майора авиации В. М. Лавскова, стр. 3..29
  2. Брайън Ридли, Светът около нас, изд. „Наука и изкуство“, София 1988 г., стр. 106...125
  3. Гетланд К., Космическая техника, изд. „МИР“, Москва 1986 г., стр. 20, 92...94
  4. Денисов В. Г., В. Ф. Онищенко, Инженерная психология в авиации и космонавтике, изд. „Машиностроение“, Москва 1972 г., стр. 137
  5. Прандтл. Л., Гидромеханика, изд. „Иностранной литературы“, Москва 1951 г., стр. 525
  6. Девис Д., Пилотирование больших реактивных самолетов изд. „Машиностроение“, Москва 1975 г.

Димитър В. Йорданов