Атмосфера
Структура на земната атмосфера
Атмосферата е въздушната обвивка на Земята. Съставът на атмосферата е практически постоянен до височина 100 km и представлява физическа смес от следните газове (в проценти от обема): 78.09% азот, 20.95% кислород, 0.93% аргон, 0.03% въглероден двуокис и под 0.01% други газове (неон, криптон, хелий, водород, ксенон, озон и радон).
В атмосферния въздух има в променливо количество водни пари и различни примеси (прах, малки капки вода кристали от лед, морски соли и продукти на горене).
Съставът на атмосферата се е формирал с развитието на Земята и еволюцията на растителния и животински свят и не се разглежда като нещо статично в рамките на тази еволюция. Издишваните газове, вулканичната активност, химичните реакции и фотосинтезата, газообразните продукти на радиоактивните процеси, построените от човека заводи и транспортната система, загубите на газ, отлитащ в Космоса – всички тези процеси се наслагват и са се наслагвали в миналото, за да оформят и поддържат в относително равновесие сега тънкия атмосферен слой на Земята.
Структурата на атмосферата се изменя по височина. Различните зони се наричат сфери, а горните им граници – паузи. Един от главните признаци, по които се извършва деленето е съставът на атмосферата. По този признак до 100 km се разполага зона, наричана хомосфера. В тази зона химичните компоненти са добре размесени и съставът е постоянен. В долната част на тази зона основно се извършват полетите на авиацията. В хомосферата по други признаци (главно изменението на температурата) условно са въведени няколко слоя. По решение на Международния геофизически и географически съюз в 1951 г. е прието атмосферата условно да се дели на следните основни и преходни слоеве.
. . .
Вижте цялата Тема 1 – Атмосфера
Литература по темата
- Авиационный справочник для летчика и штурмана, Военное издательство, Москва 1964 г., под редакцией генерал – майора авиации В. М. Лавскова, стр. 3..29
- Брайън Ридли, Светът около нас, изд. „Наука и изкуство“, София 1988 г., стр. 106...125
- Гетланд К., Космическая техника, изд. „МИР“, Москва 1986 г., стр. 20, 92...94
- Денисов В. Г., В. Ф. Онищенко, Инженерная психология в авиации и космонавтике, изд. „Машиностроение“, Москва 1972 г., стр. 137
- Прандтл. Л., Гидромеханика, изд. „Иностранной литературы“, Москва 1951 г., стр. 525
- Девис Д., Пилотирование больших реактивных самолетов изд. „Машиностроение“, Москва 1975 г.