||

Аеродинамични сили

Аеродинамични сили

Във втората тема е обяснена природата на аеродинамичните сили със законите на физиката за дозвукови и свръхзвукови скорости. Явленията са разгледани за най-масовия летателен апарат-самолета.

1.2. Аеродинамиката като наука.

Думата аеродинамика се състои от две гръцки думи „аер“ – въздух и „динамис“ – сила. Науката аеродинамика разкрива физическата природа и закономерностите в изменението на външните сили, действащи на летателните апарати при движението им в атмосферния въздух. Като наука аеродинамиката се е развивала в две направления: експериментална и теоретична.

Експерименталната аеродинамика изучава същността на явленията в цялата им пълнота и на основата на опита установява големината на аеродинамичните сили и факторите, от които те зависят. Експерименталните изследвания се провеждат основно в аеродинамични тръби и на самолети – лаборатории в реални полети.

Теоретичната аеродинамика се основава на теоретичната механика и изучава взаимодействието между въздушната среда и движещите се в нея тела чисто математически. Тя дава възможност редица явления да се моделират и изследват, да се разкрият зависимости и по изчислителен път да се определят силите и моментите, които действат на летателните апарати. Всички теоретични зависимости и изводи изискват експериментална проверка.

Практическата аеродинамика е приложна наука. Тя изучава както физическата природа на аеродинамичните сили, така и движенията на летателните апарати под действието на тези сили.

Изучаването на движението на летателните апарати е сложно в общ вид и се разглежда в няколко части с преходи от по-простото към по-сложното. Обикновено в началото движението на летателния апарат се разглежда като движение на материална точка с маса равна на апарата. Изучават се траекториите и летателните характеристики на апарата. На втория етап се изучават съвместно движението на масовия център и движението около него, като летателният апарат се разглежда като система от материални точки с точно определени геометрични форми и разпределение на масата.

2.2. Аеродинамични сили, действащи по крилото на самолета.

Аеродинамичните сили са разпределени по повърхността на частите на самолета. Основна конструктивна част на самолета (от гледната точка на създаване на аеродинамичните сили) е крилото, при това е безразлично дали то се движи относно въздуха или въздухът се движи относно крилото.

. . .

Вижте цялата Тема 2 – Аеродинамични сили

 


Литература по темата

  1. Aльбом течений жидкости и газа“, изд. Мир, Москва 1986 г - руски превод на “An album of fluid motion”- assembled by Milton Van Dyke, Stanford University California.
  2. Аэродинамика и динамика полета маневреных самолетов, под ред. Н. М. Лысенко, ВИ, Москва 1984 г.
  3. Ведров В. С., М.А.Тайц Летные испытания самолетов, ВИ, Москва 1951 г, стр. 21
  4. Зонщайн С. И., Аэродинамика и конструкция летательных аппаратов, изд.“Высшая школа“, Москва 1966 г
  5. Краснов Н. Ф., Аэродинамика в вопросах и задачах, стр. 75
  6. Прандтл. Л. Гидромеханика, изд. “Иностранной литературы”, Москва 1951 г., стр. 159
  7. Теплов А. В., Л. Н. Виханский, В. Е. Чарей, Основи гидравлики, изд. Машиностроение, Ленинград,1969 г., стр. 122
  8. Anderson D. F., Eberhardt S., Understanding Flight, McGraw-Hill Companies, New York 2001.
  9. Metodiev K., External Flow Analysis of Aerofoil     NASA SC-31(U), Scientific conference with international participation Bultrans 2013, 16-18 October, 2013.
  10. Материали от интернет.

Димитър В. Йорданов