||

Основни сведения за екранолетите

Основни сведения за екранолетите

Осмата тема е за полета на екранолетите. Разгледани са основните предимства и особеностите в устойчивостта и управляемостта на тези летателни апарати с бъдеще.

Историята на екранолетите реално започва от хидросамолетите и апаратите на въздушна възглавница. Финландският инженер Томас Каарио е прието да се счита за пионер в екранолетостроенето. Първите апарати, създавани между 30 и 50 години на 20 век, са строени на базата на експериментални данни. Изпитанията им изявяват основните проблеми на полета – неблагоприятни особености на надлъжната устойчивост и свързаната с това специфичност на управлението. Първи, който е решил тези проблеми е немският авиоконструктор Александър Мартин Липпиш (1894-1976). На авиационната аудитория той е известен преди всичко с фундаменталния си принос в теорията на летящото “делта крило” и с участието си в разработката на ракетния изтребител “Месершмит 163”през годините на Втората световна война и преди нея.

За своите първи опити с екранния ефект А. Липпиш разказва в свое интервю пред кореспондент на едно от авиационните издания в ГФР (“Флуг ревю интернационал”), представено в следващия кратък преразказ за личните му впечатления, неговите изследвания и постижения:

“С лодка, построена за изпитания на радиоелектронна апаратура, заедно с Колинз (собственик на американската фирма “Колинз” за авиационно оборудване) през 1959г започнахме изпитания по едно от нашите езера. Лодката набираше скорост бързо и ни удиви с възможностите си да се ускорява, когато изведнъж носовата й част започна да се повдига със стремеж за преобръщане. Разбрах каквото трябваше да разбера. Продължих да работя по този проблем. За да лети над водата, трябва да има крило, а за да съхрани надлъжна устойчивост, когато се повдигне над водата, е нужна опашна част, подобна на самолетните (стабилизатор и хоризонтално кормило за балансиране на надлъжните моменти). Заедно със синовете си построихме няколко модели с микромотори, които изпробвахме по снежни покрития и в хидроканал. Аеродинамическото качество на тези модели достигаше до 40 - като на добрите планери. По-късно (в 1964г) построихме първата си “летяща лодка” Х-112, а през 1972г – Х-113А. Опити с лодки провеждаха и фирмите “Локхид “ и “Боинг” - не особено удачни. Лодките губеха надлъжна устойчивост и се преобръщаха – с тях ставаше същото, което и с нашата първа лодка. Фирмите преустановиха изпитанията, а ние продължихме.”

С тази надлъжна неустойчивост са свързани катастрофите на Доналд Кямпбел през 1967г. - със “Синята птица” и през 1974г. на Чезаре Скоти .

След тази историческа справка предимствата и особеностите на екранолетите накратко може да бъдат обяснени чрез известни понятия от аеродинамиката и динамиката на полетите (раздел “устойчивост и управляемост”).

. . .

Вижте цялата Тема 8 – Основни сведения за екранолетите


Литература по темата

  1. Грунин Е. “Полет на высоте...сантиметров” списание “Моделист конструктор” 1983/9.
  2. Интернет: http://aerospaceweb.org/question/aerodynamics/q0130.shtml

Димитър В. Йорданов