|

Болезнената амбициозност не е 100% формула за успех

Болезнената амбициозност не е 100% формула за успех

Амбицията е последното убежище на неудачника.
Оскар Уайлд

По повод публикация, на която попаднах случайно, с описание на формулата за успешно развитие на предприемачески дух и върховни способности, в която с израз на висока компетентност се обсъждаше темата за това, че децата трябва от малки да се отглеждат като спартанци, ме накара да изразя мнение по този тема.

До известна степен съм съгласен с твърденията, че е добре от малки да бъдем самостоятелни, но ако погледнем тази логика по-екстремно то би трябвало всички деца, които са оставени да се развиват абсолютно самостоятелно на произвола на съдбата, да са най-успешните предприемачи и бизнесмени.

Липсата на внимание от страна на родителите води преди всичко до болезнена амбиция, което е следствие на скрита и неосъзната завист към връстници чийто живот е подпомаган по-често от внимание, ласки и глезотии в рамките на разумното разбира се.

За съжаление, все още, трудно може да се отърсим от провинциалното мислене погледнато в по-глобален мащаб и това в повечето случаи предразполага към погрешни стъпки във възпитанието на нашите деца, за които е ясно, че искаме да бъдат успешни. Тук съм съгласен, че в много случаи се прекалява и масово се произвежда поколение деца с изключително погрешна ценностна система от гледна точка на това, че трябва да имат желание да се справят и сами в живота.

Съгласен съм и с това, че масово младите кадри нямат нито хъс, нито желание да бъдат отговорни и самостоятелно по отношение на предприемане стъпки в посока за собствен бизнес. Проблемът обаче не е в липсата на самостоятелност, а в липсата на подходите в образованието, в липсата на добър пример от обкръжаваща ги среда и също не за пренебрегване е и фактът, че все още витае духът на социалистическото мислене, където бяхме научени, че някой може да се грижи за нас отнемайки ни свободата да мислим и да бъдем самостоятелни предприемачи.

Все още битува мнението, че „Фирмаджията“ е еквивалент на тарикат, който изкарва много пари и плаща малки заплати. Факт е, че голяма част от „бизнесмените“ страдат от липса на възпитание, компетентност и познания. Няма по-голяма трагедия от това да сме свидетели на провинциална гордост и демонстрация на благополучие следствие на болна посредствена амбиция довела до някакъв успех. Успех подплатен от стремежа да се докаже на околните, че липсата на внимание преди е довела до успеха сега.

От такива “бизнесмени“ обществото ни няма нужда, а повечето от тях са рожби на „добре“ отгледани спартанци в провинциална среда с изкривено представа за успех.

И така, формулата за успеха според мен е далеч, далеч по-различна от това да лишаваме децата си от липса на внимание, за да бъдат по-самостоятелни.

Най-важното, което трябва да се възпитава в младите е, че трябва да се стремят да бъдат свободни. Свободата има цена и тази цена е отговорността да поемеш върху плещите си създаването на собствен бизнес. Стремежът към този тип свобода трябва да бъде възпитавана още в училищата. Необходим е голям интелект, за да бъдеш умерен и успешен, да не изпадаш в крайности и да цениш свободата на всички около теб. Успехът трябва да се измерва не само в пари, а да бъде съвкупност от морално удовлетворение и добра финансова реализация.

Основната цел е да се провокираме в младото поколение желание за независимост и свободно мислене. Това не става с предприемане на крайни мерки свързани с налагане на лишения и липса на внимание.

В голяма степен децата, които са лишавани от внимание и подтиквани към крайна самостоятелност в повечето случаи предпочитат да се развиват като наемници, а не като предприемачи. Този избор е привидно свободен, но той в повечето случаи е деструктивен особено за тези, които са насърчавани да се борят и да побеждават на всяка цена. Деструктивното се състои в това, че така възпитаните се стремят да превземат територии, а не да облагородяват. Те предпочитат да намерят по-лесен начин за реализация с висока доходност, като изместват някого за да могат те „по-добре“ да доразвият започнатото и да покажат възможностите си. Готови са да се подчинят на някого като не осъзнават, че приемат доброволно робството. Лишават се от възможността да творят и се превръщат в консуматори, чиято цел е да се издигнат на по-високо ниво и да се обградят с по-ниши възпитани и верни подчинени. Те са болезнено амбициозни и страдат от комплекса постоянно да показват, че са по-добрите.

Да си млад и да започнеш работа като наемен работник не е болезнена амбиция. Дори това е препоръчително с идеята, че по този начин се придобива опит, който трудно може да се изгради по друг начин. Нужно е обаче със здрав разум да предприемеш тази стъпка с идеята, че занапред ще се опиташ сам да сътвориш собствен бизнес.

Всъщност всичко опира до избора между свободата и подчинението. Само разумните, свободолюбивите и свободно мислещите могат да направят осъзнато избора да започнат собствен бизнес. Свободата на този избор предполага да избереш да твориш, като предприемач или да избереш привидно сигурната и гарантирана постоянна доходност, където някой друг мисли и се грижи за теб, като ти гарантира заплащане на месечна или седмична заплата.

Както при диктатурата и демокрацията тук може да направим съпоставка между това:

  • да бъдеш подчинен на някого и да получаваш ограничено но сигурно заплащане без да имаш възможността да влагаш творчество, а да изпълняваш и да спазваш конкретни указанията наложени от друг;
  • да поемеш отговорност да избереш свободата и да създадеш собствен бизнес с ясната идея, че е необходимо смелост и разум, за да бъдеш успешен.

Кой модел на възпитание би се отразил на избора в този случай и в каква посока? Дали моделът с подтикване към самостоятелност чрез лишаване от внимание е правилният? Аз лично не съм убеден в това, дори съм убеден, че подобен подход е неправилен и краен. Именно той води до изкривяване на представите в младото поколение при избора на подхода за постигане на успехи и несъмнено води до болезнена амбициозност, която в повечето случаи е разрушителна.

Критериите за липса на самостоятелност от рода, че сте едно дете, че родителите ви са били едно дете в семейството, че до пет годишна възраст майка ви е мила зъбите ви, че учите висше образование без да работите, никога не сте се биели в детската градина или училище и т.н. са плод на посредствена представа за смисъла на съществуването и няма нищо общо с изграждането на разумни и успешни личности. Такива представи може да имат само болезнено амбициозните и силно ограничено творчески персони със силно изразено провинциално мислене.


Васил Йорданов